Осман паша е османският военачалник, който ръководи отбраната на Плевен през 1877 г. Пристига от Видин на 19 юли и разполага войските на височините около града. Защитниците изграждат укрепени позиции и отблъскват поредица от руски и руско-румънски щурмове. След септемврийския неуспех противниците преминават към блокада, която прекъсва снабдяването. Гладът и болестите отслабват армията му. На 10 декември Осман опитва пробив край река Вит, но е отблъснат, ранен и се предава. Музейната сабля в разказа е свързана с Едхем паша и не е установена като негова. „Паша“ е висша османска титла, а не фамилия.
История на България
