Хронология на владетелите: 668–1946.

Хронология на владетелите: 668–1946.

Годините са по основната датировка; други версии — на страницата на владетеля.

Първо царство Византийска власт Второ царство Османски период Възраждане

Първо българско царство

681–1018 · Правители: 29

≈ — годините са спорни или приблизителни

По-късно художествено изображение · XIX век
Nikolai Pavlovich (1835–1894) · Public domain · Wikimedia Commons

Хан

Дуло

Аспарух

≈Датите са спорни: 668–694

Поставя началото на Дунавска България след война с Византия.

По-късно художествено изображение · XIX век
Неизвестен автор · Public domain · Wikimedia Commons

Хан

Дуло

Тервел

≈Датите са спорни: 694–715

Помага на Юстиниан II да си върне престола и получава титлата кесар.

Не е портрет: Мадарският конник; самоличността е спорна. Илюстрация към откъса за Кормесий.
Diego Delso · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Хан

Дуло

Кормесий

≈Датите са спорни: 715–721

Името му се свързва с надписите при Мадарския конник; датите са спорни.

Хан

Дуло

Севар

≈Датите са спорни: 721–737

Един от последните владетели от рода Дуло; датите му са несигурни.

Хан

Вокил

Кормисош

≈Датите са спорни: 737–754

След владетелите от рода Дуло властта преминава към рода Вокил.

Хан

Укил

Винех

≈Датите са спорни: 754–760

Управлява между Кормисош и Телец в години на чести смени на властта.

Хан

Угаин

Телец

≈Датите са спорни: 760–763

Управлява кратко през VIII век, преди Сабин.

Хан

Първо царство

Сабин

≈Датите са спорни: 763–765

Напуска България и търси убежище във Византия.

Хан

Укил

Умор

≈Датите са спорни: 765

Според Именника управлява само 40 дни.

Хан

Първо царство

Токту

≈Датите са спорни: 765–766

Управлява кратко през VIII век; точните години са спорни.

Хан

Първо царство

Паган

≈Датите са спорни: 766–767

Владетел между Токту и Телериг; датите остават несигурни.

Хан

Първо царство

Телериг

≈Датите са спорни: 767–777

След края на управлението си намира убежище във Византия.

Хан

Първо царство

Кардам

≈Датите са спорни: 777–803

Управлява преди Крум; краят на управлението му не е точно известен.

По-късно художествено изображение · 1344–1345
Оригинал: Constantine Manasses · Public domain · Wikimedia Commons

Хан

Крумова династия

Крум

≈Датите са спорни: 803–814

Побеждава войската на император Никифор I през 811 г.

Оспорвано управление

Първо царство

Дукум

≈Датите са спорни: 814

Възможен владетел след Крум; самостоятелното му управление не е доказано.

Оспорвано управление

Първо царство

Диценг

≈Датите са спорни: 814–815

Понякога е поставян след Дукум; дали е бил владетел, остава спорно.

По-късно художествено изображение · XII век
John Skylitzes · Public domain · Wikimedia Commons

Хан

Крумова династия

Омуртаг

814–831

Неговите каменни надписи разказват за строежи и власт.

Не е портрет: Колона с надпис за походите му. Син на Омуртаг, управлявал преди Пресиян I.
Litev · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Хан

Крумова династия

Маламир

831–836

Син на Омуртаг, управлявал преди Пресиян I.

Не е портрет: Надписът от Филипи от неговото управление. Владетелят преди Борис I, при когото България приема християнството.
Anton Lefterov · Public domain · Wikimedia Commons

Хан

Крумова династия

Пресиян I

836–852

Владетелят преди Борис I, при когото България приема християнството.

Традиционно отъждествяване: Борис I · XII век
Constantine of Preslav · Public domain · Wikimedia Commons

Княз

Крумова династия

Борис I Михаил

852–889

При него България приема християнството.

Не е портрет: Реставриран участък от стените на Константинопол. Илюстрация към откъса за Владимир.
en:User:Bigdaddy1204 · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Княз

Крумова династия

Владимир Расате

889–893

Син на Борис I, свален преди възкачването на брат му Симеон.

По-късно художествено изображение · XII век
Анонимен средновековен миниатюрист; репродукция качено от Кардам · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Крумова династия

Симеон I

≈Датите са спорни: 893–927

При него Преслав става голям книжовен център, а владетелят приема царска титла.

Прижизнен портрет, X век
Неизвестен автор · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Крумова династия

Петър I

927–969

След Симеон сключва дълъг мир с Византия.

Миниатюра · по-късно изображение · фрагмент
Неизвестен средновековен миниатюрист; Madrid Skylitzes · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Крумова династия

Борис II

≈Датите са спорни: 969–971

Губи престола след превземането на Преслав от Византия през 971 г.

Не е портрет: Миниатюра за завръщането на синовете на Петър I. XIV век; цялата сцена, без отделяне на лице.
Неизвестен миниатюрист; Manasses Chronicle · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Крумова династия

Роман

977–997

Син на Петър I; Самуил води борбата срещу Византия по негово време.

Не е портрет: Самуиловият надпис, 992–993 г. Поставен в памет на родителите му и брат му.
Fyodor Uspensky · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Комитопули

Самуил

997–1014

Дълго води съпротивата срещу Византия; войската му е победена при Ключ през 1014 г.

Миниатюра · по-късно изображение · фрагмент
Неизвестен средновековен миниатюрист; Madrid Skylitzes · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Комитопули

Гаврил Радомир

1014–1015

Наследява баща си Самуил, но управлява по-малко от година.

Миниатюра · по-късно изображение · фрагмент
Неизвестен средновековен миниатюрист; Madrid Skylitzes · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Комитопули

Иван Владислав

1015–1018

Продължава войната с Византия и загива при Драч.

Не е портрет: Каменен надпис, свързван с Пресиян II. Музеен експонат, не изображение на лице.
Eceheh · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Оспорвано управление

Комитопули

Пресиян II

≈Датите са спорни: 1018

Продължава съпротивата след баща си Иван Владислав, после се предава на Василий II.

Византийско владичество

1018–1185 · Правители: 3

≈ — годините са спорни или приблизителни

Миниатюра · XII век · по-късно изображение · фрагмент
Неизвестен средновековен миниатюрист; хроника на John Skylitzes · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Петър II Делян

1040–1041

Провъзгласен за цар при въстанието срещу Византия през 1040 г.

Средновековна миниатюра · по-късно изображение · фрагмент
Неизвестен илюстратор · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Комитопули

Алусиан

1041

За кратко поема водачеството на въстанието от Петър Делян.

Илюстрация · XIX век · по-късно изображение · фрагмент
Неизвестен илюстратор · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Воиславлевичи

Петър III Константин Бодин

1072

Константин Бодин е провъзгласен за цар Петър при въстанието от 1072 г.

Второ българско царство

1185–1396 · Правители: 31

≈ — годините са спорни или приблизителни

Изображение върху монета · XII век · фрагмент
Classical Numismatic Group, Inc. · CC BY-SA 2.5 · Wikimedia Commons

Цар

Асеневци

Петър IV

≈Датите са спорни: 1185–1197

Заедно с брат си Асен вдига въстание и възстановява българската държава.

По-късно художествено изображение · 1860
Nikolai Pavlovich · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Асеневци

Иван Асен I

≈Датите са спорни: 1189–1196

С брат си Петър възстановява държавата с център Търново.

Не е портрет: Останки от стените на Одрин. Побеждава латинската войска при Одрин през 1205 г.
Dosseman · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Цар

Асеневци

Калоян

≈Датите са спорни: 1197–1207

Побеждава латинския император Балдуин при Одрин през 1205 г.

Не е портрет: Препис на Бориловия синодик. Наследява Калоян; по негово време е съставен Бориловият синодик.
Vaskots7 · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Цар

Асеневци

Борил

1207–1218

Наследява Калоян; по негово време е съставен Бориловият синодик.

Изображение върху монета · XIII век · фрагмент
Classical Numismatic Group, Inc. · CC BY-SA 2.5 · Wikimedia Commons

Цар

Асеневци

Иван Асен II

1218–1241

Побеждава при Клокотница през 1230 г.; България разширява влиянието си.

Цар

Асеневци

Калиман I Асен

1241–1246

Наследява баща си Иван Асен II още като дете.

Стенопис · фрагмент
Неизвестен средновековен живописец · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Асеневци

Михаил II Асен

1246–1256

По-малък син на Иван Асен II, наследил своя полубрат Калиман.

Претендент за престола

Рюриковичи

Ростислав Михайлович

≈Датите са спорни: 1256

Претендира за българския престол; не е общопризнат търновски цар.

Изображение върху монета · XIII век · фрагмент
Classical Numismatic Group, Inc. · CC BY-SA 2.5 · Wikimedia Commons

Цар

Асеневци (по брак)

Мицо Асен

1256–1257

Зет на Иван Асен II, оспорва властта на Константин Тих и след загубата на престола.

Претендент за престола

Второ царство

Яков Светослав

≈Датите са спорни: 1269–1276

Владетел на северозападни земи, който също претендира за царска титла.

Цар

Тих-Асен

Михаил Асен

1277–1279

Малкият син на Константин Тих носи царска титла под опеката на майка си Мария.

Цар

Второ царство

Ивайло

≈Датите са спорни: 1278–1279

Водач на селско въстание, който достига до царския престол.

Цар

Асеневци

Иван Асен III

≈Датите са спорни: 1279–1280

Син на Мицо Асен, поставен на престола с византийска подкрепа.

Не е портрет: Монета от неговото управление. Изобразени са Дандоло и св. Марко.
CNG Coins · CC BY-SA 2.5 · Wikimedia Commons

Цар

Тертеровци

Георги I Тертер

≈Датите са спорни: 1280–1292

Основава династията Тертер; след него царува Смилец.

Цар

Смилец

Смилец

1292–1298

Царува между двама владетели от рода Тертер.

Цар

Смилец

Иван Смилец

1298–1299

Наследява баща си Смилец като дете; майка му управлява от негово име.

Оспорвано управление

Борджигин

Чака

≈Датите са спорни: 1299–1300

Идва в Търново с Теодор Светослав; дали е бил български цар, е спорно.

Изображение върху монета · XIV век · фрагмент
Неизвестен гравьор на монетата; репродукция в History of Bulgaria, vol. 3 (1982) · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Тертеровци

Теодор Светослав

≈Датите са спорни: 1300–1322

Син на Георги I Тертер, връща своя род на престола в Търново.

Изображение върху монета · XIV век · фрагмент
Classical Numismatic Group, Inc. · CC BY-SA 2.5 · Wikimedia Commons

Цар

Тертеровци

Георги II Тертер

1322–1323

Син на Теодор Светослав, последният цар от рода Тертер.

Изображение върху монета · XIV век · фрагмент
Classical Numismatic Group, Inc. · CC BY-SA 2.5 · Wikimedia Commons

Цар

Шишмановци

Михаил Шишман

1323–1330

Идва от Видин; загива след битката при Велбъжд през 1330 г.

Картина · XIX век · по-късно изображение · фрагмент
Неизвестен живописец · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Шишмановци

Иван Стефан

1330–1331

Син на Михаил Шишман, управлява кратко преди Иван Александър.

Изображение върху монета · 1331–1355 · фрагмент
Classical Numismatic Group, Inc. · CC BY-SA 2.5 · Wikimedia Commons

Съвладетел

Срацимировци

Михаил Асен IV

≈Датите са спорни: 1332–1355

Син на Иван Александър, коронясан за съцар приживе на баща си.

Съвладетел

Срацимировци

Иван Асен IV

≈Датите са спорни: 1337–1349

Син на Иван Александър, носи царска титла като съвладетел.

Съвладетел

Срацимировци

Иван Асен V

≈Датите са спорни: 1356–1388

Съцар от семейството на Иван Александър; краят на участието му във властта е спорен.

По-късно художествено изображение · края на XIX век
Alexander Shukshin · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Цар

Срацимировци

Иван Срацимир

≈Датите са спорни: 1356–1396

Царува във Видин, докато неговият полубрат Иван Шишман управлява в Търново.

Цар

Срацимировци

Иван Шишман

1371–1395

Цар в Търново; след падането му през 1393 г. продължава да управлява от Никопол.

Не е портрет: Външни стени и кули. Илюстрация към откъса за Константин.
Elena Chochkova · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Оспорвано управление

Срацимировци

Константин II Асен

≈Датите са спорни: 1397–1422

Син на Иван Срацимир; дали управлява Видин след османското завоевание, е спорно.

Възраждане и Освобождение

XVIII–XIX век · Правители: 1

≈ — годините са спорни или приблизителни

XX век

1901–2000 · Правители: 3

≈ — годините са спорни или приблизителни

Фотография · 1912 · фрагмент
Неизвестен фотограф · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Сакс-Кобург-Гота

Фердинанд I

1887–1918

Княз от 1887 г.; при обявяването на независимостта през 1908 г. става цар.

Фотографски портрет · 1918–1919
Dimitar Karastoyanov · Public domain · Wikimedia Commons

Цар

Сакс-Кобург-Гота

Борис III

1918–1943

Наследява Фердинанд след Първата световна война; умира през Втората.

Цар

Сакс-Кобург-Гота

Симеон II

1943–1946

Става цар на шест години; регенти управляват до обявяването на републиката.