История на БългарияИстория на България
По-късно художествено изображение · XII век
По-късно художествено изображение

Първо българско царство · Хан

Омуртаг

814–831

Неговите каменни надписи разказват за строежи и власт.

СлушайБиография

Живот

Редакционна чернова

Текстовете са чернови. Чернова, проверка по източници и експертна рецензия са различни състояния. Модел подпомага подготовката и проверката на текстовете. Все още няма експертна рецензия.

Омуртаг е български владетел от IX век. Каменните надписи са важен източник за неговото управление: те са създадени близо до времето на събитията, но често са повредени. При Мадара името се чете по-сигурно от останалия разказ и не позволява свободно попълване на липсващите думи. Управлява през 814–831 г. Името му присъства в третия мадарски надпис. Свързан е с владетелския център Плиска. Неговият надпис показва защо съхраненото име и възстановеният смисъл трябва да се различават.

Източници · 15

Отворете · Омуртаг

С какво се отличава

  • Управлява през 814–831 г.
  • Името му присъства в третия мадарски надпис
  • Свързан е с владетелския център Плиска

В нашите истории

Източници

  1. Ian S. R. Mladjov Bulgaria (Bălgarija): kings and emperors of the Bulgarians; princes of Bulgaria and kings of the Bulgarians Ian Mladjov’s Resources, Chronologies. Author’s working chronology, updated March 2024, 6 pp. · 2024
  2. John R. Martindale (editor); King’s College London Old Bulgarian Rulers Prosopography of the Byzantine Empire I (641–867). Ashgate, 2001; KCL online edition. · 2001
  3. Иван Иванов Върху значението на владетелските титли KANAΣYBIΓI и CANISAUCI при прабългари и авари PDF Пътуванията в средновековна България. Материали от Първата национална конференция, Шумен, 8–11 май 2009. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2011, с. 212–223. · 2011 · 212–223
Всички източници (17)
  1. Веселин Бешевлиев Прабългарски епиграфски паметници София: Издателство на Отечествения фронт · 1981 · 50–66
  2. Nora Dimitrova Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider Hesperia · 2002 · 71 · 209–229
  3. Slavi Donchev The Madara Horseman PDF Monumentum · 1981 · 23–24 · 41–46
  4. Павел Георгиев Плиска — Българският Метрополис от края на „тъмните векове“ PDF НАИМ–БАН, CARARE digital repository · 12–13 (PDF)
  5. National Archaeological Institute with Museum, BAS; editors Metodi Daskalov, Snezhana Goryanova, Milena Raycheva, Galina Grozdanova; entry signed КК (initials as printed) Езическа България. Власт и общество / Pagan Bulgaria. Power and Society PDF Национален археологически музей. Каталози / National Archaeological Museum Catalogues; Sofia: NAIM–BAS · 2017 · V · 166–167, catalogue no. 75
  6. Регионален исторически музей – Шумен Национален историко-археологически резерват „Плиска“ РИМ–Шумен, официален сайт
  7. UNESCO World Heritage Centre Madara Rider. World Heritage List no. 43 UNESCO World Heritage List
  8. Republic of Bulgaria / UNESCO World Heritage Centre Madara Rider: inscribed property map UNESCO World Heritage Centre · 2009 · 1
  9. Wikimedia geographical database contributors Pliska — Great Basilica area: geographical record Wikimedia geographical database
  10. Rasho Rashev; Yanko Dimitrov Pliska – 100 years of archaeological excavations Book, online English transcription; III.2 Architectural monuments · 1999
  11. Roland Filzwieser; Andrey Aladzhov; Jona Schlegel; Alois Hinterleitner; Nives Doneus; Hannes Schiel; Janko Dimitrov; Martin Gamon; Falko Daim; Wolfgang Neubauer Pliska – integrated geophysical prospection of the first Early Medieval Bulgarian capital Bulgarian e-Journal of Archaeology · 2019 · 9 · 229–261
  12. Valentin Neikov The Grand Palace in Pliska: Conservation and Presentation PDF Monumentum (ICOMOS) · 1981 · 23–24 · 29–33
  13. Vislupus Pliska Fortress 030.jpg Wikimedia Commons · 2016
  14. Izvora Copy of Chatalar Inscription.jpg Wikimedia Commons · 2010

Изображения

По-късно художествено изображение

John Skylitzes · Public domain · Wikimedia Commons

По-късно художествено изображение · XII век

Отвори източника

Пълни данни за авторството

John Skylitzes / Wikimedia Commons · Public domain. Later artistic depiction · detail