Иларион Макариополски е български духовник от Елена, живял през 1812–1875 г. Участва в движението за собствено църковно управление на българите. На Великден през 1860 г. води службата в дървения храм „Св. Стефан“ в Цариград, днешен Истанбул. Не произнася името на патриарх Кирил VII, църковния глава, чиято власт се признава чрез поменаването. Църковният разказ тълкува пропуска като отказ от тази власт. Една служба обаче не създава призната от всички независима църква. Движението продължава до учредяването на Екзархията през 1870 г. Неговата роля свързва богослужението с въпроса кой управлява общността. През 1872 г. е назначен за Търновски митрополит.
История на България
