История на БългарияИстория на България
Изрязан детайл с премахнат фон. Кръгъл печат с огледални букви и година върху прозрачна музейна опора. Отпечатъкът би се чел нормално.
Султански ферман

Българска екзархия · Възраждане

Защо Иларион пропуска едно име?

Едно име липсва. Какво означава това?

9 сцени · 4 мин · Източници · 12

ЗапочниСлушай

През 1860 г. Иларион Макариополски пропуска патриаршеското име в великденска молитва. Десет години по-късно султански указ урежда Българската екзархия. Какво променя документът и какво остава спорно?

Иларион Макариополски. По-късна портретна картичка от архивен фонд; не е снимка от службата през 1860 г.

Част 1 · Възраждане

Името, което не прозвучава

Великден, 1860 г. Епископ Иларион Макариополски служи в дървения „Св. Стефан“ в Цариград, днешния Истанбул. Епископът е висш църковен духовник. В молитвата той не споменава патриарх Кирил VII. Патриархът е висшият църковен водач, на когото тогава е подчинена общината.

В църковния разказ поменаването означава признаване на властта на патриарха. Можем да разберем жеста като публично искане за църковно самоуправление. Но една служба още не създава призната от всички независима църква.

Слушай сцената · 1

Синтезиран глас · 0:30
Източници · 2
  1. Българска патриаршия; индивидуален автор не указан на прочетената страница Българският Великден в нова светлина по повод 150 години от събитията Православна мисъл, 01.04. · 2010
  2. Регионален исторически музей – София 150 години от учредяването на Българската екзархия РИМ – София, Исторически календар, 27.02. · 2020
Титулна страница на религиозна книга на Неофит Бозвели, Белград, 1835 г. Музейна снимка от 2021 г.
Портрет на Стефан Богориди, неизвестен художник. Дарител на мястото за българската църква през 1849 г.
Географски контекст, без исторически границиГеографски контекст, без исторически граници12
Географски контекст, без исторически граници

Част 2 · Възраждане

Българите искат свои църковни водачи

Картата показва българския храм и седалището на патриарха в квартал Фенер. Патриаршията е църковната институция, ръководена от патриарха. Двете точки са близо една до друга в османската столица. Спорът обаче засяга общини далеч извън Цариград.

През XIX век български дейци настояват за български език в училищата и за църковнославянски в службите. Това е старият славянски език на богослужението. Те искат и собствено църковно управление.

Слушай сцената · 2

Синтезиран глас · 0:26
Източници · 3
  1. Demetrios Stamatopoulos The Splitting of the Orthodox Millet as a Secularizing Process: The Clerical-Lay Assembly of the Bulgarian Exarchate (Istanbul 1871) PDF Maria A. Stassinopoulou and Ioannis Zelepos (eds.), Griechische Kultur in Südosteuropa in der Neuzeit. Beiträge zum Symposium in memoriam Gunnar Hering. Vienna: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften · 2008 · 243–270
  2. Благовеста Иванова Дървената църква „Св. Стефан“ в Цариград — архитектурна реконструкция по вербални източници PDF Архитектура · 2000 · 40–43
  3. Spiritia File:Neofit Bozveli Istoria Katehizis 1835.jpg Wikimedia Commons / original provider recorded in extmetadata
Печатен двуезичен образ на фермана от 1870 г.; не е султанският ръкопис.

Част 3 · Възраждане

Какво постановява листът?

През 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за Българската екзархия. Ферман означава султански указ. Екзархията е отделна църковна организация. Начело стои екзарх — висш духовник. Той председателства синод, съвет от висши духовници.

Разгледай печатния документ. Вляво има български текст, вдясно — текст с арабско писмо. Член 1 дава отделно управление. Член 4 отново изисква да се споменава името на патриарха. Екзархията се управлява отделно, но запазва връзки с Патриаршията.

1 · Отделно управление
Член 1 назовава Българската екзархия и поверява на нея духовното управление.
2 · Патриархът остава в молитвата
Член 4 изисква екзархът да поменава цариградския патриарх.
3 · Правила за епархиите
Член 10 изброява области и изключения. По-надолу е условието за всички или поне две трети от православните жители, за които разказва сцената.

Слушай сцената · 3

Синтезиран глас · 0:32
Източници · 3
  1. Абдул Азис / османска султанска канцелария; български превод, преводач не указан Образ на високия царский ферман PDF IZZI digital, учебен ресурс „Прочетете текста на фермана за Българската екзархия от г.“ · 1870 · PDF pp. 1–3
  2. Държавна агенция за българите в чужбина 150 години от учредяването на Българската екзархия Агенция за българите в чужбина, Новини, 26.02. · 2020
  3. Ottoman imperial chancery / Sultan Abdülaziz (issuer); printer and digitizer unknown File:Sultan’s Ferman for the establishment of a Bulgarian Exarchate 1.jpg Wikimedia Commons / original provider recorded in extmetadata
Портрет на султан Абдул Азис, датиран 1869 г. от доставчика. Той издава фермана през 1870 г.

Част 4 · Възраждане

Кои общини се присъединяват?

Ферманът урежда църковни области, наречени епархии. Член 10 ги изброява и посочва изключения. Православните са християни от източната църковна традиция. За други места документът допуска присъединяване при желание на всички или поне две трети от православните жители. Това желание трябва да бъде проверено.

Условието не се отнася до всички жители, независимо от вярата им. Църковната област не е граница на нова държава.

Слушай сцената · 4

Синтезиран глас · 0:25
Източници · 4
  1. Абдул Азис / османска султанска канцелария; български превод, преводач не указан Образ на високия царский ферман PDF IZZI digital, учебен ресурс „Прочетете текста на фермана за Българската екзархия от г.“ · 1870 · PDF pp. 1–3
  2. Регионален исторически музей – София 150 години от учредяването на Българската екзархия РИМ – София, Исторически календар, 27.02. · 2020
  3. Държавна агенция за българите в чужбина 150 години от учредяването на Българската екзархия Агенция за българите в чужбина, Новини, 26.02. · 2020
  4. Министерство на културата на Република България Цялостната реставрация на желязната ни църква „Свети Стефан“ край Златния рог ще завърши в средата на 2017 г. Министерство на културата, Новини · 2016

Част 5 · Възраждане

Задача: какво означава пропускът?

Какво показва пропускът според църковния разказ?

  1. Отказ от неговата църковна власт.
  2. Създаване на независима държава.
  3. Случайна грешка при четене.
  4. Откриване на желязната църква.
Защо е така?

Според този разказ пропускът показва отказ от властта на патриарха.

Вярно · Отказ от неговата църковна власт.

  1. Българска патриаршия; индивидуален автор не указан на прочетената страница Българският Великден в нова светлина по повод 150 години от събитията Православна мисъл, 01.04. · 2010
  2. Благовеста Иванова Дървената църква „Св. Стефан“ в Цариград — архитектурна реконструкция по вербални източници PDF Архитектура · 2000 · 40–43

Слушай сцената · 5

Синтезиран глас · 0:03
Източници · 2
  1. Българска патриаршия; индивидуален автор не указан на прочетената страница Българският Великден в нова светлина по повод 150 години от събитията Православна мисъл, 01.04. · 2010
  2. Благовеста Иванова Дървената църква „Св. Стефан“ в Цариград — архитектурна реконструкция по вербални източници PDF Архитектура · 2000 · 40–43
Кръгъл печат с огледални букви и година върху прозрачна музейна опора. Отпечатъкът би се чел нормално.
Антим I, портретна фотография от Коста Размов. Избран за екзарх през 1872 г.

Част 6 · Възраждане

Печат за новото управление

За новото управление са нужни правила. През 1871 г. в Цариград се събира църковно-народен събор. Това е събрание на духовници и миряни — вярващи от църквата, които не са духовници. Те обсъждат устава, правилата за управление на Екзархията. През 1872 г. за екзарх е избран Антим I.

На снимката има печат, описан от фотографа като екзархийски печат от 1872 г. Буквите и годината върху печата са огледално обърнати. Върху отпечатъка те се четат нормално.

1 · Обърната година
По лицето на печата годината е огледална. Фотографът описва предмета като печат от 1872 г.
2 · Име по ръба
Надписът по ръба назовава Българската екзархия с огледални букви.
3 · Музейна опора
Под предмета се вижда прозрачна опора. Това е снимка на музейна подредба, не на използването на печата през XIX век.

Слушай сцената · 6

Синтезиран глас · 0:32
Източници · 3
  1. Регионален исторически музей – София 150 години от свикването на Първия български църковно-народен събор РИМ – София, Исторически календар, 23.02. · 2021
  2. Регионален исторически музей – София 150 години от учредяването на Българската екзархия РИМ – София, Исторически календар, 27.02. · 2020
  3. Vassia Atanassova - Spiritia File:NHMB-Seal-of-Bulgarian-Exarchate-1872.jpg Wikimedia Commons / original provider recorded in extmetadata

Част 7 · Възраждане

Задача: подреди стъпките

Кое става първо? Подреди от най-ранното.

  1. Великденската акция
  2. Ферман за Екзархията
  3. Църковно-народният събор
  4. Изборът на Антим I
Защо е така?

Годините в разказа са 1860, 1870, 1871 и 1872. Указът предхожда събора, а съборът предхожда избора на Антим I.

Правилен ред

  1. Великденската акция
  2. Ферман за Екзархията
  3. Църковно-народният събор
  4. Изборът на Антим I
  1. Българска патриаршия; индивидуален автор не указан на прочетената страница Българският Великден в нова светлина по повод 150 години от събитията Православна мисъл, 01.04. · 2010
  2. Абдул Азис / османска султанска канцелария; български превод, преводач не указан Образ на високия царский ферман PDF IZZI digital, учебен ресурс „Прочетете текста на фермана за Българската екзархия от г.“ · 1870 · PDF pp. 1–3
  3. Регионален исторически музей – София 150 години от свикването на Първия български църковно-народен събор РИМ – София, Исторически календар, 23.02. · 2021
  4. Регионален исторически музей – София 150 години от учредяването на Българската екзархия РИМ – София, Исторически календар, 27.02. · 2020

Слушай сцената · 7

Синтезиран глас · 0:03
Източници · 4
  1. Българска патриаршия; индивидуален автор не указан на прочетената страница Българският Великден в нова светлина по повод 150 години от събитията Православна мисъл, 01.04. · 2010
  2. Абдул Азис / османска султанска канцелария; български превод, преводач не указан Образ на високия царский ферман PDF IZZI digital, учебен ресурс „Прочетете текста на фермана за Българската екзархия от г.“ · 1870 · PDF pp. 1–3
  3. Регионален исторически музей – София 150 години от свикването на Първия български църковно-народен събор РИМ – София, Исторически календар, 23.02. · 2021
  4. Регионален исторически музей – София 150 години от учредяването на Българската екзархия РИМ – София, Исторически календар, 27.02. · 2020
„Св. Стефан“, снимка от 2020 г. Желязната сграда е от 1898 г.; тя не е дървеният храм на Великденската акция.

Част 8 · Възраждане

Двете църкви отново служат заедно

Български дейци искат собствено църковно управление. Патриаршията представя църковното единство като основание за своята позиция. Можем да разберем спора като сблъсък за власт и църковен ред. Сред привържениците на двете страни има различни мнения.

Османското признание не прекратява църковния спор. През 1872 г. събор в Цариград обявява Екзархията за схизматична. Схизма е църковно разделение. То прекъсва съвместното богослужение между разделените страни. Разделението е преодоляно през 1945 г., когато Цариградската патриаршия признава самостоятелността на Българската църква.

Слушай сцената · 8

Синтезиран глас · 0:36
Източници · 3
  1. Demetrios Stamatopoulos The Splitting of the Orthodox Millet as a Secularizing Process: The Clerical-Lay Assembly of the Bulgarian Exarchate (Istanbul 1871) PDF Maria A. Stassinopoulou and Ioannis Zelepos (eds.), Griechische Kultur in Südosteuropa in der Neuzeit. Beiträge zum Symposium in memoriam Gunnar Hering. Vienna: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften · 2008 · 243–270
  2. Вселенски патриарх Вартоломей; български превод, Българска патриаршия Послание на Вселенския патриарх Вартоломей по повод 70 години от вдигането на схизмата над БПЦ Българска патриаршия, Новини · 2015
  3. Благовеста Иванова Дървената църква „Св. Стефан“ в Цариград — архитектурна реконструкция по вербални източници PDF Архитектура · 2000 · 40–43

Част 9 · Възраждане

Задача: думите на документа

Свържи всяка дума със значението ѝ в разказа.

  1. Ферман · Султански указ
  2. Екзарх · Духовник начело на Екзархията
  3. Епархия · Църковна област
  4. Мирянин · Вярващ, който не е духовник
Защо е така?

Указът задава правилата. Екзархът е човек с ръководна длъжност. Епархията е област. Мирянинът принадлежи към църквата, но не е духовник.

  1. Абдул Азис / османска султанска канцелария; български превод, преводач не указан Образ на високия царский ферман PDF IZZI digital, учебен ресурс „Прочетете текста на фермана за Българската екзархия от г.“ · 1870 · PDF pp. 1–3
  2. Регионален исторически музей – София 150 години от свикването на Първия български църковно-народен събор РИМ – София, Исторически календар, 23.02. · 2021
  3. Държавна агенция за българите в чужбина 150 години от учредяването на Българската екзархия Агенция за българите в чужбина, Новини, 26.02. · 2020

Слушай сцената · 9

Синтезиран глас · 0:03
Източници · 3
  1. Абдул Азис / османска султанска канцелария; български превод, преводач не указан Образ на високия царский ферман PDF IZZI digital, учебен ресурс „Прочетете текста на фермана за Българската екзархия от г.“ · 1870 · PDF pp. 1–3
  2. Регионален исторически музей – София 150 години от свикването на Първия български църковно-народен събор РИМ – София, Исторически календар, 23.02. · 2021
  3. Държавна агенция за българите в чужбина 150 години от учредяването на Българската екзархия Агенция за българите в чужбина, Новини, 26.02. · 2020

Нова находка в колекцията ви

Публичният отказ от подчинение, държавният указ и църковното признание са различни стъпки.

Васил Левски · ЛовечПисма за една републикаВижте друг спор за власт и свобода.Боянска църква · БоянаЛицата на БоянаГеорги Иванов · БайконурДо орбита, без скачване

Хората в тази история

Абдул АзисКирил VIIСтефан БогоридиИларион ЛовчанскиНеофит БозвелиИларион МакариополскиАнтим I

Източници

  1. Държавна агенция за българите в чужбина 150 години от учредяването на Българската екзархия Агенция за българите в чужбина, Новини, 26.02. · 2020
  2. Регионален исторически музей – София 150 години от свикването на Първия български църковно-народен събор РИМ – София, Исторически календар, 23.02. · 2021
  3. Вселенски патриарх Вартоломей; български превод, Българска патриаршия Послание на Вселенския патриарх Вартоломей по повод 70 години от вдигането на схизмата над БПЦ Българска патриаршия, Новини · 2015
  4. Българска патриаршия; индивидуален автор не указан на прочетената страница Българският Великден в нова светлина по повод 150 години от събитията Православна мисъл, 01.04. · 2010
  5. Абдул Азис / османска султанска канцелария; български превод, преводач не указан Образ на високия царский ферман PDF IZZI digital, учебен ресурс „Прочетете текста на фермана за Българската екзархия от г.“ · 1870 · PDF pp. 1–3
  6. Spiritia File:Neofit Bozveli Istoria Katehizis 1835.jpg Wikimedia Commons / original provider recorded in extmetadata
  7. Ottoman imperial chancery / Sultan Abdülaziz (issuer); printer and digitizer unknown File:Sultan’s Ferman for the establishment of a Bulgarian Exarchate 1.jpg Wikimedia Commons / original provider recorded in extmetadata
  8. Vassia Atanassova - Spiritia File:NHMB-Seal-of-Bulgarian-Exarchate-1872.jpg Wikimedia Commons / original provider recorded in extmetadata
  9. Благовеста Иванова Дървената църква „Св. Стефан“ в Цариград — архитектурна реконструкция по вербални източници PDF Архитектура · 2000 · 40–43
  10. Министерство на културата на Република България Цялостната реставрация на желязната ни църква „Свети Стефан“ край Златния рог ще завърши в средата на 2017 г. Министерство на културата, Новини · 2016
  11. Регионален исторически музей – София 150 години от учредяването на Българската екзархия РИМ – София, Исторически календар, 27.02. · 2020
  12. Demetrios Stamatopoulos The Splitting of the Orthodox Millet as a Secularizing Process: The Clerical-Lay Assembly of the Bulgarian Exarchate (Istanbul 1871) PDF Maria A. Stassinopoulou and Ioannis Zelepos (eds.), Griechische Kultur in Südosteuropa in der Neuzeit. Beiträge zum Symposium in memoriam Gunnar Hering. Vienna: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften · 2008 · 243–270

Изображения

Vassia Atanassova - Spiritia · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Vassia Atanassova - Spiritia. Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0. Unmodified. Cut-out detail; background removed.

Grigor Paskov · CC BY-SA 4.0 · Държавна агенция „Архиви“ / Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Grigor Paskov — author according to Wikimedia Commons. Provided by the Bulgarian Archives State Agency: fonds 546K, inventory 1, archival unit 108, sheet 9. Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0. Unmodified. Processed image.

Spiritia · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Spiritia. Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0. Unmodified. Processed image.

Неизвестен автор · Public domain · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Unknown artist. Wikimedia Commons, Public domain. Unmodified. Processed image.

Османска имперска канцелария / Султан Abdülaziz · Public domain · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Ottoman imperial chancery / Sultan Abdülaziz, issuer; printer and digitizer unestablished. Wikimedia Commons, Public domain. Unmodified. Processed image.

Неизвестен живописец · Public domain · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Unknown painter. Collection: Ankara Resim ve Heykel Müzesi. Wikimedia Commons, Public domain. Unmodified. Processed image.

Vassia Atanassova - Spiritia · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Vassia Atanassova - Spiritia. Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0. Unmodified. Processed image.

Kosta Razmov · Public domain · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Kosta Razmov. Wikimedia Commons, Public domain. Unmodified. Processed image.

Antoloji · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Antoloji. Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0. Unmodified. Processed image.

Географски контекст, без исторически граници

Tom Patterson · Nathaniel Vaughn Kelso · Обществено достояние · Natural Earth

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Tom Patterson · Nathaniel Vaughn Kelso