През 1083 г. византийският военачалник Григорий Пакуриан основава манастир в Родопите. Брат му Абасий вече е починал. Григорий дарява на манастира и имоти, наследени от Абасий. В устава Григорий нарича себе си грузинец. Манастирът е предназначен за грузинска общност. Григорий съставя типикон. Това е устав — писани правила за общия живот. Григорий предвижда петдесет монаси и отделно игумен — човека, който ръководи братството. Всички трябва да се хранят заедно. Никой, дори игуменът, не бива да получава по-добър хляб или вино. За болните и много старите се допуска необходимата помощ. Това не означава равенство във всичко. Парите за дрехи и обувки се различават според мястото в братството. Това са писани правила, а не доказателство, че всички винаги ги спазват.
История на България
