Паисий е монах, който събира сведения за владетели, светци и българско минало. Той пише, за да убеди читателите да познават своя език и история. Книгата съчетава по-стари извори и позицията на автора; не е съвременен научен учебник. Преписването позволява текстът да стигне до хора далеч от мястото на създаване. Завършва „История славянобългарска“ през 1762 г. Работи в атонска монашеска среда. Текстът се разпространява чрез ръкописни преписи. Историята на преписите показва как една книга става обществено събитие.
История на България
