История на БългарияИстория на България
Изрязан детайл с премахнат фон. Зографската чернова: начална страница
Зографски ръкопис

Паисий Хилендарски · Възраждане

Паисий: как една книга стига до други хора

Кой преписва книгата на Паисий?

9 сцени · 3 мин · Източници · 15

ЗапочниСлушай

Паисий събира история, а Стойко Владиславов я преписва. Листове, книги и два манастира показват как текстът намира нови читатели и слушатели.

Зографската чернова: начална страница

Част 1 · Възраждане

Паисий пише история

През 1762 г. монахът Паисий завършва „История славянобългарска“. Това е ръкопис: буквите са изписани на ръка. В заглавието той се нарича йеромонах. Думата означава монах, който е и свещеник. Книгата разказва за български владетели, светци и минали събития.

Той се обръща пряко към хората, за които пише. Настоява да познават своя произход и език и да не се срамуват от тях. Пред нас стои едновременно разказ за миналото и призив към читателя.

Слушай сцената · 1

Синтезиран глас · 0:28
Източници · 2
  1. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  2. Боян Пенев (1876–1927) Начало на Българското възраждане София: ИК Кама,; електронна библиотека по архивистика и документалистика, 2013; първо издание 1918 · 2005 · 107 pp.; section locators used because HTML has no stable page mapping
Хилендар: съвременна снимка, не изглед от 1762 г.
Зограф: манастирът на снимка от 2005 г.
Хилендар след пожара от 2004 г.
Географски контекст, без исторически границиГеографски контекст, без исторически граници123
Географски контекст, без исторически граници

Част 2 · Възраждане

Два манастира, една книга

На картата са Хилендар и Зограф, два манастира на Атон. Атон е полуостров в днешна Гърция, наричан и Света гора. Манастирът е общност, в която живеят монаси. Паисий работи в Хилендар. Събира сведения от книги, а после се премества в Зограф. Там завършва историята.

Слушай сцената · 2

Синтезиран глас · 0:17
Източници · 4
  1. UNESCO World Heritage Centre Mount Athos World Heritage List, property 454
  2. Боян Пенев (1876–1927) Начало на Българското възраждане София: ИК Кама,; електронна библиотека по архивистика и документалистика, 2013; първо издание 1918 · 2005 · 107 pp.; section locators used because HTML has no stable page mapping
  3. Регионален исторически музей – София 300 години от рождението на Паисий Хилендарски Исторически календар, РИМ – София · 2022
  4. The Hilandar Monastery Foundation Twenty Years Of The Devastating Fire In Hilandar Preserve Hilandar · 2024
Зографската чернова: начална страница

Част 3 · Възраждане

Листът от черновата

Погледни началната страница на Зографската чернова. Чернова означава работен вариант на текст. Редовете и старите форми на буквите са видими, дори когато думите се четат трудно. На снимката виждаш ръкописен лист.

Паисий не е видял лично средновековните владетели, за които разказва. Той събира написаното от други автори. Той използва и руски версии на по-стари исторически трудове. Старата книга е свидетелство за неговата работа, но не доказва сама всяко описано в нея събитие.

1 · Начало на ръкописа
Заглавните редове са написани на ръка. Снимката е описана като начало на Зографската чернова.
2 · Редове с букви
Буквите имат стари форми. Ръкопис означава текст, изписан на ръка.
3 · Печат върху листа
Върху писания текст се вижда овален печат. От снимката не определяме кога е поставен.

Слушай сцената · 3

Синтезиран глас · 0:28
Източници · 3
  1. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  2. Артуро Крония; превод Роберто Адинолфи; научна редакция Мила Кръстева „Царството на славяните“ на Мавро Орбини (1601) и „История славянобългарска“ на монах Паисий (1762) Електронно списание LiterNet; превод по самостоятелното издание 1940 на труд, публикуван първо 1939 · 2018
  3. I. Stankov File:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
Страница от чист препис според Wikimedia Commons

Част 4 · Възраждане

Книга и за слушане

В началното си обръщение Паисий говори на читатели и слушатели. Не всеки трябва сам да държи книгата, за да научи какво пише в нея. Един може да чете, а друг да слуша. Самото обръщение показва, че авторът мисли и за двамата. На листа има обръщение към българския читател.

1 · Обръщение към читателя
Тук текстът укорява читателя, който се срамува от своя произход. Това е гласът на автора, а не безпристрастна оценка на всички хора.
2 · Неизвестен преписвач
Според описанието в Wikimedia Commons това е страница от чист препис. Името на преписвача не е посочено.
3 · Трудно четими места
Някои думи на снимката се четат трудно.

Слушай сцената · 4

Синтезиран глас · 0:16
Източници · 2
  1. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  2. Неизвестен преписвач от XVIII век (според Wikimedia Commons) File:Istoriya Slavyanobolgarskaya Fair Copy.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
Фрагмент от ескизаарския препис според Wikimedia Commons; колекция на музея в Стара Загора.
„Неделник“ на Софроний, 1806 г.: друга, печатна книга

Част 5 · Възраждане

Стойко прави препис

Паисий приканва хората да преписват книгата и да я пазят. През 1765 г. в Котел свещеникът Стойко Владиславов прави първия известен препис. По-късно той е познат като Софроний Врачански. Това са две имена на един човек.

При преписването текстът се изписва отново на ръка. Между преписите има разлики. Запазени са и други преписи.

  • Котел · Приблизително място

Слушай сцената · 5

Синтезиран глас · 0:23
Източници · 6
  1. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  2. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)
  3. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  4. Scroch File:Istoriya slavyanobolgarskaya transcript from Eskizagra1.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  5. Софроний Врачански (1739 - 1813) File:Nedelnik Sophronius of Vratsa.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  6. Софроний Врачански; каталог: Фондация Наследство на Зографската света обител Кѷріакодроміон, сиреч Недѣлникъ Първо изд. Римник: Типография на Римническата епископия [Димитрих Михайло Попович и Георгия, синът му]; дигитална библиотека, инв. № 14145; М. Стоянов, т. I, № 7186 · 1806 · 6 + 265 л.; 28 см (каталог: резюме 544 с.)

Част 6 · Възраждане

Задача: кой преписва

Кои две имена принадлежат на един и същ преписвач?

  1. Паисий и Стойко
  2. Стойко Владиславов и Софроний Врачански
  3. Мавро Орбини и Софроний
Защо е така?

Стойко Владиславов прави преписа през 1765 г. По-късно е познат като Софроний Врачански.

Вярно · Стойко Владиславов и Софроний Врачански

  1. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  2. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)

Слушай сцената · 6

Синтезиран глас · 0:03
Източници · 2
  1. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  2. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)

Част 7 · Възраждане

Задача: подредете книгите

Подредете от най-ранното към най-късното.

  1. Паисий завършва историята
  2. Стойко преписва историята
  3. Излиза печатният „Неделник“
Защо е така?

Историята е завършена преди Котленския препис. „Неделник“ е друга книга, отпечатана по-късно.

Правилен ред

  1. Паисий завършва историята
  2. Стойко преписва историята
  3. Излиза печатният „Неделник“
  1. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  2. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  3. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)
  4. Софроний Врачански (1739 - 1813) File:Nedelnik Sophronius of Vratsa.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  5. Софроний Врачански; каталог: Фондация Наследство на Зографската света обител Кѷріакодроміон, сиреч Недѣлникъ Първо изд. Римник: Типография на Римническата епископия [Димитрих Михайло Попович и Георгия, синът му]; дигитална библиотека, инв. № 14145; М. Стоянов, т. I, № 7186 · 1806 · 6 + 265 л.; 28 см (каталог: резюме 544 с.)

Слушай сцената · 7

Синтезиран глас · 0:03
Източници · 5
  1. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  2. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  3. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)
  4. Софроний Врачански (1739 - 1813) File:Nedelnik Sophronius of Vratsa.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  5. Софроний Врачански; каталог: Фондация Наследство на Зографската света обител Кѷріакодроміон, сиреч Недѣлникъ Първо изд. Римник: Типография на Римническата епископия [Димитрих Михайло Попович и Георгия, синът му]; дигитална библиотека, инв. № 14145; М. Стоянов, т. I, № 7186 · 1806 · 6 + 265 л.; 28 см (каталог: резюме 544 с.)
Фрагмент от ескизаарския препис според Wikimedia Commons; колекция на музея в Стара Загора.

Част 8 · Възраждане

Книгата на Паисий днес

Една книга не променя всички хора в един ден. По-късни историци виждат в труда на Паисий начало на Българското възраждане. Това е период на засилен интерес към българския език, образование и общност. Това е тълкуване на значението на книгата. То не посочва точен час, в който започва обща промяна.

Слушай сцената · 8

Синтезиран глас · 0:18
Източници · 6
  1. Aleksandr N. Pypin; Vladimir D. Spasovich; Bulgarian translation G. N. Kolushkiy; electronic edition Albena Vacheva Istoriya na balgarskata literatura. II. Vekovete na turskoto igo i nachaloto na Vazrazhdaneto Varna: LiterNet,; first Bulgarian edition Kyustendil: V. D. Probornik, 1884 · 2006
  2. Боян Пенев (1876–1927) Начало на Българското възраждане София: ИК Кама,; електронна библиотека по архивистика и документалистика, 2013; първо издание 1918 · 2005 · 107 pp.; section locators used because HTML has no stable page mapping
  3. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  4. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  5. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)
  6. Ondřej Žváček File:Pomník Paisiji Chilandarskému, Bansko.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API

Част 9 · Възраждане

Задача: свържете хората и местата

Свържете всяко име с ролята му в разказа.

  1. Паисий · Автор на историята
  2. Стойко Владиславов · Преписвачът от Котел
  3. Зограф · Манастирът, където книгата е завършена
Защо е така?

Авторът е Паисий. Стойко преписва текста в Котел. Зограф е манастирът, където Паисий завършва книгата.

  1. Боян Пенев (1876–1927) Начало на Българското възраждане София: ИК Кама,; електронна библиотека по архивистика и документалистика, 2013; първо издание 1918 · 2005 · 107 pp.; section locators used because HTML has no stable page mapping
  2. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  3. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)

Слушай сцената · 9

Синтезиран глас · 0:03
Източници · 3
  1. Боян Пенев (1876–1927) Начало на Българското възраждане София: ИК Кама,; електронна библиотека по архивистика и документалистика, 2013; първо издание 1918 · 2005 · 107 pp.; section locators used because HTML has no stable page mapping
  2. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  3. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)

Нова находка в колекцията ви

Книгата живее чрез преписвачите и слушателите си; „начало на Възраждането“ е оценка на значението ѝ.

Българска екзархия · ЦариградЗащо Иларион пропуска едно име?Сравнете как вярата и книгите променят обществото.Боянска църква · БоянаЛицата на БоянаЧетвероевангелието на Иван Александър · ЛондонЦарят между страниците

Хората в тази история

Паисий ХилендарскиСофроний ВрачанскиМавро Орбини

Източници

  1. UNESCO World Heritage Centre Mount Athos World Heritage List, property 454
  2. Артуро Крония; превод Роберто Адинолфи; научна редакция Мила Кръстева „Царството на славяните“ на Мавро Орбини (1601) и „История славянобългарска“ на монах Паисий (1762) Електронно списание LiterNet; превод по самостоятелното издание 1940 на труд, публикуван първо 1939 · 2018
  3. The Hilandar Monastery Foundation Twenty Years Of The Devastating Fire In Hilandar Preserve Hilandar · 2024
  4. I. Stankov File:Istoriya-slavyanobulgarska.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  5. Scroch File:Istoriya slavyanobolgarskaya transcript from Eskizagra1.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  6. Неизвестен преписвач от XVIII век (според Wikimedia Commons) File:Istoriya Slavyanobolgarskaya Fair Copy.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  7. Ondřej Žváček File:Pomník Paisiji Chilandarskému, Bansko.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  8. Софроний Врачански (1739 - 1813) File:Nedelnik Sophronius of Vratsa.jpg Wikimedia Commons / imageinfo API
  9. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Първи котленски препис на История славянобългарска, 1765 г. Виртуална галерия на преписите; НБКМ 368; публикация 10.03. · 2022 · 85 л. (описание на ръкописа)
  10. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Славянски и други ръкописи Дигитална библиотека, Национална библиотека
  11. Регионален исторически музей – София 300 години от рождението на Паисий Хилендарски Исторически календар, РИМ – София · 2022
  12. Софроний Врачански; каталог: Фондация Наследство на Зографската света обител Кѷріакодроміон, сиреч Недѣлникъ Първо изд. Римник: Типография на Римническата епископия [Димитрих Михайло Попович и Георгия, синът му]; дигитална библиотека, инв. № 14145; М. Стоянов, т. I, № 7186 · 1806 · 6 + 265 л.; 28 см (каталог: резюме 544 с.)
  13. Боян Пенев (1876–1927) Начало на Българското възраждане София: ИК Кама,; електронна библиотека по архивистика и документалистика, 2013; първо издание 1918 · 2005 · 107 pp.; section locators used because HTML has no stable page mapping
  14. Паисий Хилендарски; критическо издание: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков; електронен корпус: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ История Славянобългарска (Зограф 43; с попълнения по НБКМ 368) Исторически речник / Текстов корпус; по изданието на Зографска света обител, Атон · 2012 · 413 pp. in cited edition; web corpus unpaginated
  15. Aleksandr N. Pypin; Vladimir D. Spasovich; Bulgarian translation G. N. Kolushkiy; electronic edition Albena Vacheva Istoriya na balgarskata literatura. II. Vekovete na turskoto igo i nachaloto na Vazrazhdaneto Varna: LiterNet,; first Bulgarian edition Kyustendil: V. D. Probornik, 1884 · 2006

Изображения

I. Stankov · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

I. Stankov / Wikimedia Commons. CC BY-SA 3.0. The Zograf draft: opening page. Processed image.

I. Stankov · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Отвори източника

Пълни данни за авторството

I. Stankov / Wikimedia Commons. CC BY-SA 3.0. The Zograf draft: opening page. Processed image.

Sreten Vukovic · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Снимката показва Хилендар много след времето на Паисий. Тези снимки не показват къде точно е работил Паисий.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Sreten Vukovic / Wikimedia Commons. CC BY-SA 4.0. Hilandar: a modern photograph, not a view from 1762. Processed image.

Georgid · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Снимката показва Зограф през 2005 г., много след времето на Паисий. Тези снимки не показват къде точно е работил Паисий.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Georgid / Wikimedia Commons. CC BY-SA 3.0. Zograf: the monastery photographed in 2005. Processed image.

Tomislav Ž. Popović · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Хилендар пострадва от пожар през 2004 г. и след това е възстановяван. На снимката след пожара се виждат зидове без покриви. Това е по-късно състояние на манастира.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Tomislav Ž. Popović / Wikimedia Commons. CC BY-SA 4.0. Hilandar after the 2004 fire. Processed image.

Неизвестен преписвач от XVIII век · Public domain · Wikimedia Commons

Според описанието в Wikimedia Commons това е страница от чист препис. Името на преписвача не е посочено.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Unidentified eighteenth-century copyist; digital image from Wikimedia Commons. Public domain. According to Wikimedia Commons, this is a page from a clean handwritten copy. The copyist is not named. Processed image.

Снимка

Scroch · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Фрагмент от ескизаарския препис според Wikimedia Commons; колекция на музея в Стара Загора. Ески Заара е старо име на Стара Загора. Това не е Котленският препис.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Scroch / Wikimedia Commons. CC BY-SA 4.0. A fragment of the Eskizagra copy according to Wikimedia Commons; collection of the museum in Stara Zagora. Processed image. document

Софроний Врачански · Public domain · Wikimedia Commons

„Неделник“ е сборник с религиозни поучения. Отпечатан е през 1806 г. Това е друга книга на Софроний. Не бива да го объркваме с неговия ръкописен препис на Паисиевата история.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Book author: Sophronius of Vratsa. Digital image from Wikimedia Commons; uploaded by Miko. Public domain. Processed image.

Географски контекст, без исторически граници

Tom Patterson · Nathaniel Vaughn Kelso · Обществено достояние · Natural Earth

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Tom Patterson · Nathaniel Vaughn Kelso