История на БългарияИстория на България
Изрязан детайл с премахнат фон. Богинята Атина с шлем, показана отстрани върху златна монета.
Златна монета от Месамбрия

Несебър · Основен период: Античност

Градът на тесния провлак

Какво пазят монетите и стените на Несебър?

9 сцени · 4 мин · Източници · 21

ЗапочниСлушай

Шлем върху монета, поправяни стени и църкви без покриви: свидетелства за различни епохи на Месамбрия.

Съвременна гледка към покриви и църковна кула; не антична панорама.

Част 1 · Основен период: Античност

Пътят по провлака

Влизаш в стария Несебър по провлака. Това е тясна ивица земя между полуострова и сушата. Мястото е по-старо от 3000 години.

Тук има селище още преди гърците. По-късно пристигат дорийците, група от древните гърци. Създават полис: град със собствено управление. Точната дата на пристигането им е спорна. По пътя навътре ще видиш следи от различни векове.

Слушай сцената · 1

Синтезиран глас · 0:22
Източници · 4
  1. UNESCO World Heritage Centre Ancient City of Nessebar, World Heritage List no. 217 UNESCO World Heritage List
  2. Museum Ancient Nessebar History of Nessebar
  3. Corpus Nummorum project (institutional numismatic research portal; no individual byline on page) Coin Typology of Mesembria
  4. Japus; watermark removal by Beao Nesebar-panorama-day.JPG Wikimedia Commons
Съвременната сграда на Археологическия музей в Несебър; не антична постройка.
Каменни зидове с тухлени пояси при входа на стария Несебър. Съвременен вид с ремонтирани участъци.
Географски контекст, без исторически границиГеографски контекст, без исторически граници1234
Географски контекст, без исторически граници

Част 2 · Основен период: Античност

Музеят и трите църкви

Археологическата колекция и църковните сгради пазят свидетелства от различни епохи. В него малките находки допълват големите зидове навън. От 1994 г. музеят е в специално построената си сграда.

Картата свързва музея с три църкви: „Христос Пантократор“, „Св. София“ и „Св. Стефан“. Това са места, които съществуват днес. Всяка сграда представя различна епоха. Монетите, зидарията и украсата дават различни видове свидетелства. Започваме с предмет, който може да се побере между два пръста.

Слушай сцената · 2

Синтезиран глас · 0:31
Източници · 9
  1. Museum Ancient Nessebar The Archaeological Museum
  2. Museum Ancient Nessebar Fortification Walls
  3. Museum Ancient Nessebar Basilica Saint Sofia
  4. Museum Ancient Nessebar The Christ Pantokrator Church
  5. Museum Ancient Nessebar The Saint Stephen Church
  6. Wikimedia geographical database contributors Nessebar Archaeological Museum
  7. Wikimedia geographical database contributors Christ Pantocrator
  8. Wikimedia geographical database contributors St Sophia — the Old Bishopric
  9. Wikimedia geographical database contributors St Stephen — the New Bishopric
Обратна страна на диобол от Месамбрия: колело с четири спици, букви и външни лъчи. Малък кадър.
Лице на диобол с шлем, който покрива лицето и оставя отвори за очите.
Богинята Атина с шлем, показана отстрани върху златна монета.

Част 3 · Основен период: Античност

Град върху монета

Месамбрия, древният Несебър, сече свои монети през V век преди Христа. На показания сребърен диобол има шлем отпред и колело отзад. Диобол е название на малка монета. Шлемът прилича на метална маска с отвори за очите.

Обърни го. Четири спици разделят колелото. Между тях стоят букви от името на града. Според едно тълкуване колелото е свързано с Аполон, гръцки бог. Има и тълкуване за бог Арес. Значението не е сигурно.

1 · Четири спици
Четири спици се събират в средата на колелото.
2 · Букви на града
Буквите M-E-T-A са съкращение на градското име. На снимката монетата е завъртяна.
3 · Лъчи край колелото
Къси лъчи ограждат колелото. Самата форма се вижда; връзката ѝ с определен бог е тълкуване.
4 · Легендата за Мелсас
За Мелсас има легенда: той основал града и му дал името си. Монетата не доказва, че е живял.

Слушай сцената · 3

Синтезиран глас · 0:27
Източници · 7
  1. Museum Ancient Nessebar History of Nessebar
  2. Corpus Nummorum project (institutional numismatic research portal; no individual byline on page) Coin Typology of Mesembria
  3. Emanuel Petac; Aurel Vîlcu About the Diobols Hoard of Apollonia Pontica and Mesembria Discovered in 1911 in Constanţa (Ancient Tomis) PDF Notae Numismaticae – Zapiski Numizmatyczne · 2019 · XIV · 43–58
  4. Museum Ancient Nessebar The Archaeological Museum: Hall Two — Messambria, the Pontic Polis
  5. Hermann Junghans Mesembria Rv.JPG Wikimedia Commons
  6. Hermann Junghans Mesembria Diobol Av.JPG Wikimedia Commons
  7. Photographer uncredited; ancient object: Mesambria mint, Alexander type Monnaie - Statère aux types d'Alexandre le grand, Mesembria, Thrace - btv1b10060926f (1 of 2).jpg Bibliothèque nationale de France / Wikimedia Commons
Каменни зидове с тухлени пояси при входа на стария Несебър. Съвременен вид с ремонтирани участъци.

Част 4 · Основен период: Античност

Стена с поправки

При входа погледни камъка и червените тухли. Гръцките строители използват големи каменни блокове. Римляните завладяват града през 72 година преди Христа и запазват укрепленията.

В средата на V век след Христа византийските строители издигат нова стена. В нея редуват камък и тухли. Византия е името, с което днес наричаме Източната Римска империя. През Средновековието стените са поправяни многократно. Затова видимият зид не е направен наведнъж. Само материалът не показва възрастта на всеки камък.

Слушай сцената · 4

Синтезиран глас · 0:30
Източници · 3
  1. Museum Ancient Nessebar Fortification Walls
  2. Museum Ancient Nessebar History of Nessebar
  3. Sarah T. Brooks Byzantium (ca. 330–1453) Heilbrunn Timeline of Art History, The Metropolitan Museum of Art · 2001

Част 5 · Основен период: Античност

Задача: какво виждаме

Кое можем да посочим направо върху обратната страна на показания диобол?

  1. Колело с четири спици.
  2. Надпис с името на Аполон.
  3. Биография на Мелсас.
  4. Изображение на „Христос Пантократор“.
Защо е така?

Колелото и спиците се виждат. Значението на символа е отделен изследователски въпрос.

Вярно · Колело с четири спици.

  1. Emanuel Petac; Aurel Vîlcu About the Diobols Hoard of Apollonia Pontica and Mesembria Discovered in 1911 in Constanţa (Ancient Tomis) PDF Notae Numismaticae – Zapiski Numizmatyczne · 2019 · XIV · 43–58
  2. Corpus Nummorum project (institutional numismatic research portal; no individual byline on page) Coin Typology of Mesembria
  3. Hermann Junghans Mesembria Rv.JPG Wikimedia Commons

Слушай сцената · 5

Синтезиран глас · 0:04
Източници · 3
  1. Emanuel Petac; Aurel Vîlcu About the Diobols Hoard of Apollonia Pontica and Mesembria Discovered in 1911 in Constanţa (Ancient Tomis) PDF Notae Numismaticae – Zapiski Numizmatyczne · 2019 · XIV · 43–58
  2. Corpus Nummorum project (institutional numismatic research portal; no individual byline on page) Coin Typology of Mesembria
  3. Hermann Junghans Mesembria Rv.JPG Wikimedia Commons
Поглед по средната част на „Св. София“ към полукръглата апсида, с небе над руините.
Два реда тухлени арки сред каменни зидове. Съвременна снимка на руините на „Св. София“.

Част 6 · Основен период: Античност

Църквата без покрив

В „Св. София“ над главата ти има небе вместо стария покрив. Строежът започва в края на V и началото на VI век след Христа. Това е базилика: продълговата църква с три надлъжни части, наричани кораби. Арките ги отделят една от друга. Полукръглата част в източния край се нарича апсида.

Наричат я Старата митрополия: главната църква на местния църковен водач. Църквата е променяна след първия си строеж.

Слушай сцената · 6

Синтезиран глас · 0:24
Източници · 3
  1. Museum Ancient Nessebar Basilica Saint Sofia
  2. Museum Ancient Nessebar History of Nessebar
  3. Balkan Heritage Foundation (project with Bulgarian Centre for Underwater Archaeology) Submerged Heritage of Nessebar Excavation Project · 2019

Част 7 · Основен период: Античност

Задача: подредете във времето

Подредете събитията от най-ранното към най-късното.

  1. Градът започва да сече монети
  2. Римските войски превземат града
  3. Строеж на „Св. София“
  4. Крум превзема града
Защо е така?

Монетите от V в. пр. Хр. предхождат римското завладяване; базиликата е от вековете след него; превземането от Крум е по-късно от строежа ѝ.

Правилен ред

  1. Градът започва да сече монети
  2. Римските войски превземат града
  3. Строеж на „Св. София“
  4. Крум превзема града
  1. Museum Ancient Nessebar History of Nessebar
  2. Museum Ancient Nessebar Basilica Saint Sofia
  3. Corpus Nummorum project (institutional numismatic research portal; no individual byline on page) Coin Typology of Mesembria

Слушай сцената · 7

Синтезиран глас · 0:03
Източници · 3
  1. Museum Ancient Nessebar History of Nessebar
  2. Museum Ancient Nessebar Basilica Saint Sofia
  3. Corpus Nummorum project (institutional numismatic research portal; no individual byline on page) Coin Typology of Mesembria
Фасадата на „Христос Пантократор“ с арки, зелена керамична украса и барабан под купола.
Интериор на „Св. Стефан“ със стенописи, колони и иконостас. Снимката включва бяла рамка.
Повреден живописен фрагмент с видима зидария в „Св. Стефан“. Датата на този фрагмент не е потвърдена.

Част 8 · Основен период: Античност

Панички и рисунки по стените

При „Христос Пантократор“ погледни над арките. Керамични панички и четирилистни форми украсяват фасадата, външната стена. Пантократор означава Вседържител: Христос, който властва над всичко. Църквата е от XIII–XIV век.

В „Св. Стефан“, Новата митрополия, погледни рисунките по стените. Сградата е строена през XI–XIII век. Но надпис датира стенописването в 1599 година. Стенопис е картина върху стена. Възрастта на сградата и възрастта на рисунките не са еднакви.

1 · Керамика по стената
Зелените керамични панички следват извивката над арката.
2 · Арка в стената
Вдлъбната арка украсява фасадата. Това не е отвор за преминаване.
3 · Прозорец под купола
Прозорец в барабана: издигнатата част под купола.

Слушай сцената · 8

Синтезиран глас · 0:31
Източници · 4
  1. Museum Ancient Nessebar The Christ Pantokrator Church
  2. Museum Ancient Nessebar The Saint Stephen Church
  3. UNESCO World Heritage Centre Ancient City of Nessebar, World Heritage List no. 217 UNESCO World Heritage List
  4. Chrumps; sharpening by Jacek Halicki Church of Christ Pantocrator Nesebar.jpg Wikimedia Commons

Част 9 · Основен период: Античност

Задача: свържете

Свържете всяко място или предмет с неговата следа в разказа.

  1. Сребърният диобол · Шлем и колело
  2. „Св. София“ · Старата митрополия без покрив
  3. „Христос Пантократор“ · Керамични панички по фасадата
  4. „Св. Стефан“ · Надпис за стенописване: 1599 г.
Защо е така?

Монетата носи градски знаци; „Св. София“ е базилика; при „Христос Пантократор“ разглеждахме външната керамична украса; при „Св. Стефан“ разграничихме строежа от живописта.

  1. Emanuel Petac; Aurel Vîlcu About the Diobols Hoard of Apollonia Pontica and Mesembria Discovered in 1911 in Constanţa (Ancient Tomis) PDF Notae Numismaticae – Zapiski Numizmatyczne · 2019 · XIV · 43–58
  2. Museum Ancient Nessebar Basilica Saint Sofia
  3. Museum Ancient Nessebar The Christ Pantokrator Church
  4. Museum Ancient Nessebar The Saint Stephen Church

Слушай сцената · 9

Синтезиран глас · 0:04
Източници · 4
  1. Emanuel Petac; Aurel Vîlcu About the Diobols Hoard of Apollonia Pontica and Mesembria Discovered in 1911 in Constanţa (Ancient Tomis) PDF Notae Numismaticae – Zapiski Numizmatyczne · 2019 · XIV · 43–58
  2. Museum Ancient Nessebar Basilica Saint Sofia
  3. Museum Ancient Nessebar The Christ Pantokrator Church
  4. Museum Ancient Nessebar The Saint Stephen Church

Нова находка в колекцията ви

Стената, монетата и църквата пазят различни части от миналото на едно и също място.

Филипопол · ПловдивСтадион под витринитеВижте как хората живеят и работят в друга епоха.Казанлъшка гробница · КазанлъкРъцете под куполаПанагюрско съкровище · ПанагюрищеЗлато от изкопа

Хората в тази история

КрумХристоссвети Стефан

Източници

  1. Sarah T. Brooks Byzantium (ca. 330–1453) Heilbrunn Timeline of Art History, The Metropolitan Museum of Art · 2001
  2. Corpus Nummorum project (institutional numismatic research portal; no individual byline on page) Coin Typology of Mesembria
  3. Wikimedia geographical database contributors Nessebar Archaeological Museum
  4. Wikimedia geographical database contributors Christ Pantocrator
  5. Wikimedia geographical database contributors St Sophia — the Old Bishopric
  6. Wikimedia geographical database contributors St Stephen — the New Bishopric
  7. Museum Ancient Nessebar History of Nessebar
  8. Museum Ancient Nessebar The Archaeological Museum
  9. Museum Ancient Nessebar The Christ Pantokrator Church
  10. Emanuel Petac; Aurel Vîlcu About the Diobols Hoard of Apollonia Pontica and Mesembria Discovered in 1911 in Constanţa (Ancient Tomis) PDF Notae Numismaticae – Zapiski Numizmatyczne · 2019 · XIV · 43–58
  11. Photographer uncredited; ancient object: Mesambria mint, Alexander type Monnaie - Statère aux types d'Alexandre le grand, Mesembria, Thrace - btv1b10060926f (1 of 2).jpg Bibliothèque nationale de France / Wikimedia Commons
  12. Hermann Junghans Mesembria Diobol Av.JPG Wikimedia Commons
  13. Hermann Junghans Mesembria Rv.JPG Wikimedia Commons
  14. Japus; watermark removal by Beao Nesebar-panorama-day.JPG Wikimedia Commons
  15. Chrumps; sharpening by Jacek Halicki Church of Christ Pantocrator Nesebar.jpg Wikimedia Commons
  16. Museum Ancient Nessebar The Archaeological Museum: Hall Two — Messambria, the Pontic Polis
  17. Museum Ancient Nessebar Basilica Saint Sofia
  18. Museum Ancient Nessebar The Saint Stephen Church
  19. Balkan Heritage Foundation (project with Bulgarian Centre for Underwater Archaeology) Submerged Heritage of Nessebar Excavation Project · 2019
  20. UNESCO World Heritage Centre Ancient City of Nessebar, World Heritage List no. 217 UNESCO World Heritage List
  21. Museum Ancient Nessebar Fortification Walls

Изображения

Фотографът не е посочен · Public domain · Национална библиотека на Франция / Wikimedia Commons

Лице на златна монета от Месамбрия, наричана статер. На нея е богинята Атина с шлем. Монетата следва образец на Александър Велики.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Digitisation: National Library of France, via Wikimedia Commons. Public domain. Photographer uncredited. Cut-out detail; background removed.

User:Japus · CC BY 2.5 · Wikimedia Commons

Съвременна гледка към покриви и църковна кула. През 1983 г. старият Несебър е вписан в Списъка на световното наследство на UNESCO.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Japus; watermark removal: Beao. Wikimedia Commons, CC BY 2.5. Processed image.

Svik at Bulgarian Wikipedia · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Съвременната сграда на Археологическия музей в Несебър; не антична постройка.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Svik at Bulgarian Wikipedia. Wikimedia Commons. CC BY-SA 3.0. Processed image.

Julian Nyča · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Каменни зидове с тухлени пояси при входа на стария Несебър. Съвременен вид с ремонтирани участъци.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Julian Nyča. Wikimedia Commons. CC BY-SA 4.0. Processed image.

Hermann Junghans · CC BY-SA 3.0 de · Wikimedia Commons

Обратна страна на диобол от Месамбрия: колело с четири спици, букви и външни лъчи. Малък кадър.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Hermann Junghans. Wikimedia Commons. CC BY-SA 3.0 de. Processed image.

Hermann Junghans · CC BY-SA 3.0 de · Wikimedia Commons

Лице на диобол с шлем, който покрива лицето и оставя отвори за очите.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Hermann Junghans. Wikimedia Commons. CC BY-SA 3.0 de. Processed image.

Фотографът не е посочен · Public domain · Национална библиотека на Франция / Wikimedia Commons

Лице на златна монета от Месамбрия, наричана статер. На нея е богинята Атина с шлем. Монетата следва образец на Александър Велики.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Digitisation: National Library of France, via Wikimedia Commons. Public domain. Photographer uncredited. Processed image.

Gérard Janot · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Поглед по средната част на „Св. София“ към полукръглата апсида, с небе над руините.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Gérard Janot, Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0. Processed image.

Oleg Yunakov · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Два реда тухлени арки сред каменни зидове. Съвременна снимка на руините на „Св. София“.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Oleg Yunakov. Wikimedia Commons. CC BY-SA 4.0. Processed image.

Chrumps · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Фасадата на „Христос Пантократор“ с арки, зелена керамична украса и барабан под купола.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Chrumps; sharpening: Jacek Halicki. Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0. Processed image.

fusion-of-horizons · CC BY 2.0 · Wikimedia Commons

Интериор на „Св. Стефан“ със стенописи, колони и иконостас. Снимката включва бяла рамка.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: fusion-of-horizons. Wikimedia Commons. CC BY 2.0. Processed image.

Pierre André Leclercq · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Повреден живописен фрагмент с видима зидария в „Св. Стефан“. Датата на този фрагмент не е потвърдена.

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Photo: Pierre André Leclercq. Wikimedia Commons. CC BY-SA 4.0. Processed image.

Географски контекст, без исторически граници

Tom Patterson · Nathaniel Vaughn Kelso · Обществено достояние · Natural Earth

Отвори източника

Пълни данни за авторството

Tom Patterson · Nathaniel Vaughn Kelso