Злато от изкопа

Приближете главата на овена. Над нея се издига шия с релефни фигури, а дръжката завършва с лъв. Това е ритон: течността изтича през малък отвор или чучур. Формата определя и начина на пиене.

В сервиза има четири ритона с животински глави или предна част на животно: два елена, овен и козел. Три други съда имат женски глави. Показаният овнешки ритон носи изображения на Дионис, Ериопа и две менади. Върху друг съд, единия еленов ритон, са изобразени Парис, Хера, Атина и Афродита. Гръцките надписи назовават богините и Александрос — другото име на Парис в мита. Еленовият ритон разказва мита за избора на Парис между богините. Изображението е реално, но самото състезание принадлежи на мита.

Най-големият и най-тежкият съд прилича на амфора. Двете му дръжки са кентаври — същества с човешка горна част и конско тяло. Но съдът е и ритон: на дъното има два отвора за изтичане. От този ъгъл те са скрити.

От другата страна на съда има фигури при двукрила порта. Каква история разиграват? Контолеон я чете като „Седемте срещу Тива“. Овадия предлага друго: поход за освобождаването на Елена. Това са конкуриращи се научни тълкувания на митологични разкази. Нито едно заглавие не е врязано до портата. Формата на съда се вижда; смисълът на сцената още се обсъжда.

Сред високите съдове има една плитка купа — фиалата. В музейната експозиция тя е изправена, за да се вижда украсата. Не бъркайте музейната опора с начина, по който е използвана в древността.

Около центъра има жълъди. Следват редици релефни глави на африкански мъже, които нарастват към ръба. Там има и врязани знаци за тегло. Те са следа от измерване, не подпис на сигурно назован собственик. Фиалата се различава от останалите осем съда, които функционират като ритони. Деветте предмета образуват сервиз, но не са девет еднакви чаши. Погледнете отново силуетите им.