Как едно училище промени един град

Преди новото училище в Габрово има килийно обучение. В обзора си за килийните училища през XV–XVII век Пенка Цонева описва четене по молитви и богослужебни книги, писане и смятане. Това е общо описание на по-ранната традиция, а не запазена учебна програма от Габрово през 1820-те години. В тази традиция учител може да бъде духовник или грамотен занаятчия.

Николай Христофоров Палаузов е роден в Габрово през 1821 година и учи в местно килийно училище. През 1830 година заминава за Одеса при чичо си Николай Стефанов Палаузов, съратник на Васил Априлов.

Васил Априлов е роден в Габрово през 1789 година. През 1809 или 1811 година се установява в Одеса и заедно с брат си основава търговска фирма. През 1826 година Априлов изтегля капитала си от фирмата и го влага в банка. Историчката Теодоричка Готовска-Хенце свързва насочването му към българската просвета от 1831 година с влиянието на книгата на Юрий Венелин „Древните и днешни българи“.

Заедно с Николай Стефанов Палаузов Априлов подпомага създаването на училището в Габрово. Сред дарителите е и Васил Рашеев. Според календара на БТА издръжката на училището е поета от българското население.

Училището отваря врати на 2 януари 1835 година. Това е дата по стария стил, по днешния календар е 14 януари. Първият учител е Неофит Рилски, монах от Рилския манастир, роден в Банско. Година по-рано той заминава за Букурещ, за да изучи взаимоучителния метод, и подготвя таблици и учебници за новото училище.

Според краеведските сведения първата сграда е стара двуетажна къща до църквата „Света Троица“. Днес я няма. Училището се помни като първото новобългарско светско училище: учи се на български и не само по църковни книги.

Учителят е един, а децата са много. Затова той обучава най-напредналите, а те показват на останалите. Методът е известен с имената на Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, които развиват различни негови варианти.

Възстановката на взаимно училище в Банско показва роли като показватели и дверници. Показвателите са ученици, които помагат на останалите. Дверниците проверяват вида на учениците и необходимите принадлежности. Там са показани и стъпките в писането: първо в пясък, после на плоча с калем, накрая с перо върху хартия. С мастило и перо върху хартия пишат най-напредналите. Над учителската маса във възстановката има бели табелки за похвала и черни за порицание. За Габрово Неофит Рилски издава взаимоучителни таблици още през 1835 година.