Пътят през Шипка

На 21 август 1877 г. по нов стил започват атаките срещу Шипченския проход. По стария календар това е 9 август. Войната между Русия и Османската империя вече е довела войските в Стара планина. Под командването на генерал Николай Столетов тук се отбраняват руски части и български доброволци, наричани опълченци.

За Сюлейман паша проходът е път към османските сили северно от планината. Свързването с тях трябва да облекчи руския натиск при Плевен. Защитниците трябва да задържат този път. Но защо няколко хиляди души успяват да устоят на по-многобройна армия? Отговорът започва с терена, а не с паметника, който виждаме днес.

На 23 август, третия ден на боевете, боеприпасите на защитниците са на привършване. Османските части притискат позициите от няколко страни. Музеят посочва около 27 000 души и отделно резерв от 10 000, а Ташдемир — около 26 500 преди настъплението. Съставът и моментът на тези оценки не са съгласувани; те не показват колко души атакуват едновременно.

От Габрово пристигат подкрепления, изпратени от генерал Радецки. Сред тях са стрелци от Шестнадесети стрелкови батальон. Кризата е преодоляна и проходът остава у защитниците. Това е обрат, но не край на сраженията. Подкрепленията достигат прохода по пътя от Габрово.

През следващите дни руските части също контраатакуват. Ташдемир различава османското настъпление на 21–23 август от боевете на 24–26 август, когато руски части също атакуват. Според Ташдемир атаките срещу укрепени позиции в трудния терен водят до тежки загуби и за двете армии. Проходът е задържан, но това не прави страданието по-малко.

Според Ташдемир османските проблеми в командването, разпределението на силите и времето за действие помагат да се обясни неуспехът на атаките. Това е историческо тълкуване. То допълва разказа за отбраната с решенията на настъпващата страна. През есента и зимата защитата продължава. Августовските дни не бива да се смесват с всички следващи месеци.

Проходът е задържан от съвместна отбрана, подпомогната от терена и пристигналите подкрепления. В нашия прочит опълченците са символ на българското участие в съвместната отбрана. Самарското знаме, поверено на Трета опълченска дружина, е един от предметите, чрез които разказваме за това участие.

Каменната кула е открита на 26 август 1934 г. Построена е с дарения по проект на архитект Донков и скулптора Андреев. В приземния етаж има костница със саркофаг. Знамето в експозицията е копие, изработено през 1981 г. Паметникът, копието и оригиналът са различни свидетелства. Когато ги различаваме, виждаме едновременно събитието и начина, по който по-късно е помнено.