Конникът над пътеката

Снимката показва релефа, изсечен в скалите при Мадара. На около 23 метра над земята конник е застинал над повален лъв, а зад коня тича куче. Защо някой е избрал толкова високо място за тази сцена? Самият камък не обяснява решението.

UNESCO датира релефа в началото на VIII век. Каталогът на НАИМ предлага по-тесен интервал — 705–707 г. Височината над земята не бива да се бърка с размерите на самата композиция: тя е висока 2,60 и широка 3,10 метра. Отдолу първо виждаме фигурите. Едва после забелязваме писмените следи около тях.

Надписите са на гръцки език. Надписите са повредени; запазени са отделни думи и откъси. В горния текст се чете Тервел. Бешевлиев свързва този текст с помощта му за Юстиниан Втори, който през 705 г. си връща императорския престол. Тервел получава титлата кесар.

Вторият текст пази откъси за златни плащания, договори и война. Бешевлиев чете Крумесис и го сближава с Кормесий и Кормисош; UNESCO използва името Кормисош. Това отъждествяване не е безспорно. В третия текст се чете Омуртаг, но според Бешевлиев останалите думи не позволяват сигурен разказ за конкретното събитие. Празните места не бива да се запълват с догадки.

Тервел ли гледаме? Бешевлиев свързва релефа с неговия успех през 705 г. В статия от 1981 г. Слави Дончев предлага IX век и връзка с Крум. Това се различава от датировката в началото на VIII век, използвана от ЮНЕСКО. Той допуска и съчетаване на различни конни традиции, докато Бешевлиев отхвърля прякото отъждествяване с античните тракийски конници.

На снимката тук има отделна антична плоча с конник от Бургаския музей. Тя е за сравнение, не е част от Мадара. Приликата не установява самоличност. Има и предание, записано от Бешевлиев: римски цар от Плиска паднал от скалите по време на лов. То обяснява паметника чрез история, но остава легенда. Не бива да го смесваме нито с прочетените букви, нито с научните хипотези.

Днес не можем да върнем всяка изгубена буква. Ерозията и пукнатините засягат и фигурите, и текста. През 1979 г. Мадарският конник е вписан в списъка на световното наследство на UNESCO. Признанието не премахва трудността на опазването на откритата скала.

Погледнете отново трите фигури. Кучето следва, лъвът е повален, ездачът продължава надясно. Надписите прибавят имена и отношения между владетели, но оставят празнини. Вече можем да кажем какво виждаме, какво четат изследователите и къде започва тълкуването. Именно тази разлика прави скалата интересна и при втория поглед.