Светецът от плочки

През 1909 г. Юрдан Господинов, учител от Преслав, започва разкопки в местността Патлейна, южно от стените на старата столица. В помещенията около малка църква излизат плочки от фина бяла глина, изрисувани и покрити с глазура. По някои има букви. Постепенно от парчетата се сглобява лице: мъж с дълга заострена брада, големи очи и кръгъл нимб около главата. Върху три други плочки са запазени гръцки букви, от които се възстановява името „Свети Теодор“. В каталога от 1997 г. иконата е описана като събрана от около сто фрагмента. Тя се пази в Националния археологически институт с музей при БАН в София. Защо светецът е нарисуван върху отделни плочки? И знаем ли кой е художникът?

Патлейна е не само манастир, но и работилница. Археолозите откриват там басейни, в които бялата глина се промива и утаява, и пещи за изпичане. Глината е местна, богата на каолин. Плочките се оформят и изпичат, после се изрисуват, глазират и влизат в пещта втори път. Около Преслав са известни около дузина работилници от IX и X в. Една от тях е до самата Кръгла, или Златна, църква, чиято украса съчетава мраморна резба, стъклена мозайка и рисувани плочки. Майсторите правят облицовки за стени, корнизи, подови инкрустации и малки иконки. Когато първите плочки излизат на бял свят, мнозина ги смятат за внос от Византия. Разкопките показват, че са правени на място.

Плочките разказват и за книжовността. През 886 г. Борис приема в България Климент, Наум и Ангеларий, ученици на Кирил и Методий, прогонени от Моравия. С подкрепата на Борис и наследниците му в Плиска, Преслав и Охрид се развиват средища на славянската книжовност. Постепенно славянският език навлиза в богослужението и книжовния живот. В преславските манастири се превежда от гръцки и се пишат нови текстове. Някои керамични плочки носят църковни текстове на кирилица. Кирилицата се свързва с дейността на учениците на Кирил и Методий в България към края на IX и началото на X в.; основата ѝ са гръцките главни букви. Кой точно я съставя и в кое средище, остава спорно. Името на свети Теодор върху нашата икона обаче се възстановява от надпис на гръцки.

През средновизантийския период се почитат двама воински светци с името Теодор: Тирон и Стратилат. Обикновено и двамата са изобразявани въоръжени. В запазената част нашият светец е в мантия и не носи оръжие, затова учените не са единни кого от двамата представя. Според едно предположение художникът е следвал по-стар образец от времето, когато се почита само един Теодор, изобразяван в цивилна дреха. Спорен е и произходът на самата техника: Константинопол, изкуството на Изтока или местна преславска традиция. Каталогът на Метрополитън музея от 1997 г. нарича иконата най-старата запазена монументална икона от новопокръстената държава. Преслав остава столица около осемдесет години. През 971 г. византийската войска превзема Преслав. Според археоложката Катя Меламед тогава е разрушен и манастирът в Патлейна; тя свързва края на преславската рисувана керамика с упадъка на града в края на X в.